Мистерията на координатните системи в Revit.
07/09/2021
Объркващите Revit координати
Темата за координатните системи в Revit е много важна и ключова. Моделите по отделните проектни части, както и относителното местоположение спрямо световните посоки и координати, се конторлира именно през координатните системи, заложени във функционалността на софтуера. Доброто им познаване и правилно използване е задължително условие за успешна работа.
Често пъти обаче, именно наличието на различни координатни системи, на различни начални точки, обърква и води до затруднения. Свидетели сме на ръчно наместване, както и на различни подходи при работа от страна на ралзичните членове на проектантския екип. Резултатът е затруднена координация, водеща до грешки. Надяваме се, че тази статия ще внесе светлина и ще изясни понятията, както и добрите практики при работа с координатните системи.
Ключови координатни точки
Project Base Point (PBP) – това е точката, която служи за начало на условната локалната координатна система, която въвеждаме за всеки модел. Отговаря на относителната кота ±0.00. Чрез нея въвеждаме и ъгълa между условната ориентация, която сме въвели, и географския север.
Survey Point (SP) – това е точката, която служи за въвеждане на споделени координати и отчитане на реални географски координати. Отговаря на абсолютната 0. Ключова за свързването на Revit модели
Internal Origin (IO) – служебна софтуерна точка, която не можем да местим. При експортиране и импортиране на CAD или Revit файлове служи за отправна точка. От няколко версии насам е видима, в по-старите версии е невидима.
Контролирането на видимостта на всяка от точките в даден изглед става през менюто “Visibility/Graphic Overrides” под категорията „Site“
По подразбиране при отваряне на нов „чист“ модел трите точки съвпадат, както в план, така и по височина.
Защо да работим със споделени координати?
Възможно е да работим, без да се вълнуваме от позицията на въпросните точки и споделянето на координати. За свързването на отделните Revit модели към дадена сграда може да се ползва някоя от стаднартните опции – “Internal Origin To Internal Origin” или “Project Base Point To Project Base Point”.
При такъв подход ще имаме сравнително задоволителен резултат. Всички модели успешно ще се свързват и координират по местоположение, но …. Как при такъв подход:
- Работим по сложен проект с няколко модела, съдържащи отделни секции от сграда с различни ротации и разположение?
- Работим по проект с няколко модела на различни сгради и искаме да ги координираме помежду им?
- Работим по проект, в който една и съща сграда е разположена повече от веднъж в един и същ имот, но с различна ротация и местоположение?
- Генерираме чертеж ситуация, показващ реалната ориентация в пространството на дадена сграда?
- Отчитаме котата по височина на елементи спрямо въведената от нас условната кота ±0.00, както и спрямо абсолютната 0?
- Отчитаме координати на елементи спрямо реална точка от геодезическо заснемане?
Това са само част от въпросите, които изникват при по-задълбочена работа. Отговорът на всички тях се крие във въвеждането на споделени координати. Това всъщност не е толкова сложен и труден процес. Стъпките, които се следват, се стремят да следват логиката при стандартното проектиране.
Повече за целия процес може да прочетете в следващата статия: Въвеждане на споделени координати в Revit. Част I