Какво е BIM през погледа на едно проектантско студио

„дигитализация“ – съществително име, женски род
мн. няма, ж. Нов. Спец. Създаване или преработка на нещо чрез превръщане на даден вид информация в цифрови, дигитални величини, подлежащи на разчитане и обработка от компютри, електронни уреди, устройства; цифровизация, дигитализиране.

В много сфери принципите на работа за имплементирането на дигитализацията отдавна са на дневен ред, а това стимулира развитието им и осигурява конкурентността им на пазара в ХXI век.

Какво се случва в строителния сектор по това направление?

Оказва се, че делим последните места по ниво на дигитализация заедно със селското стопанство (като трябва да отбележим, че цифровизацията на земеделието е заложена като приоритет в Новата Обща селскостопанска политика). Това болезнено си личи в практиката у нас. За да се започне и изпълни строителство, е необходимо да се изготви проект, който задължително трябва да мине през хартиен носител. Това ежегодно означава тонове хартия, папки и документи, а също така носи със себе си множество неудобства и рискове като загуба на информация, време, трудна координация, разточителни разходки в носене на кашони. Така ли искаме да запълваме времето си като проектанти?

Къде се намира проектантът в прехода към този начин на работа?

Без да навлизаме във всички аспекти на дигитализацията на цялостното изпълнение на един обект, ще се фокусираме върху полето на проектантския труд. Оглеждайки се наоколо виждаме, че ако този процес има начало, то именно на нас се пада честта да го зададем и в последствие наложим като стандарт в строителния сектор . При проектантите инвестицията в имплементация на нови технологии може да се възвърне бързо и предизвикателствата, свързани с новия начин на работа, да бъдат преодолени сравнително лесно.

Защо да налагаме дигитализцията в практиката си?

Стигаме до мотивите на едно проектантско студио да поеме по пътя на дигитализацията. Засега ключово в избора е повишаването на ефективността. Както индустриализацията е променила работата в заводски условия, така и дигитализацията променя начинa на работа в едно проектантско студио. Ако се овладеят добре новите технологии, ефективността на екипа може да нарасне в пъти. Това означава, че често срещаните малки екипи у нас могат да поемат все повече и по-сложна работа.

Какво значи дигитализация за един проектант?

Много от нас използват инструменти, които предлагат част от пълните възможности. Тук е важно да отбележим, че „дигитализацията“ в едно проектантско бюро не е процес с начало и край, а по-скоро изначална промяна на начина на работа и дори на начина на мислене. В широката практика са използва компютър за създаването на чертежи и документация към проектите. Масово обаче се използва технология, която се оказва остаряла и неконкурентна за навлизащия стандарт, а именно CAD. При този подход е налице дигитална среда, но механиката на процеса е идентична с работата на ръка.

За създаването на чертежите се използват геометрични примитиви и компютърът се превръща в заместител на линията и молива вместо в инструмент за надграждане и оптимизация на процеса на работа и крайния продукт. Липсва интелигентната работа с информация ,управлението ѝ и създаването на предпоставки за такова. За да говорим за модерна дигитализация на проектантско студио, говорим за BIM като технология и BIM като начин на работа.

Какво е BIM и защо да го използваме?

BIM е строително информационно моделиране/модел (от англ. – Building Information Modeling/Model). Чрез този нов (за нашите ширини) подход се работи с обекти и се създава база данни. Генерираме тримерни модели на сградите, които са изградени от отделни елементи, носещи семантична информация. Такъв начин на работа ни дава възможност да надграждаме :
• проектирането в неговата цялост;
• качественото управление и съхранение на информация;
• координацията и комуникацията в процеса на работа във всичките ѝ направления;
• бързината и точността при изчертаване;
• специфицирането на материали и количества с минимизирана човешка грешка;
• процеса на строителство;
• процеса на експлоатация и поддръжка на сградата.

Една добре организирана база от данни позволява всичко това. Освен повишаване на ефективността, при подобен подход имаме единен източник на информация, който позволява по-доброто съгласуване между отделните специалности по даден проект, когато всички те ползват BIM среда и са налице модели по всички проектни части. Дава ни се възможност да създаваме автоматизирани процеси за проверка на пресичания, изготвяне на проектна документация и пр. И отново, всичко това може да се случи, защото се създава обща база данни, с която се работи. Ключът е информацията.

Какви инвестиции трябва да вложим, за да преминем към BIM?

Стана ясно, че има сериозни предимства и ползи за проектантите при използването на BIM технологията, но неминуемо всяка промяна идва на определена цена. Въвеждането на подобен начин на работа има и не малко предизвикателства. В най-общи линии, всички те се свеждат до нужда от финансова инвестиция. На първо място е необходимостта да се закупят съответните инструменти и да се предприемат мерки за въвеждането на екипа в този нов начин на работа:
• Софтуерът, поддържащ BIM технология, е по-скъп от стандартните инструменти.
• Изискват са време и ресурс за обучение на екипа за работа.
• В някои случаи е необходимо да се наемат кадри, водещи BIM трансформацията.
• Необходимо е адаптиране на стандартизираните процеси към новата технология (ако нямате такива, това е добър момент да ги създадете).
• Нужни са търпение и лична инициатива.

В началото ефективността на екипа ще спадне, докато новият подход се усвои на необходимото ниво, но преодолее ли се тази граница, продуктивността и качеството ще се увеличат в пъти. Именно тук е ключовият момент, в който трябва да сте инициативни и упорити. Има не малко случаи, в които студия инвестират финанси в закупуване на софтуер, в обучение на екипа и започват работа, но скоро след това, притиснати от краен срок или при текучество на членове на екипа, изоставят идеята за имплементация на BIM и това прави всички усилия и инвестиции безсмислени. Необходими са постоянство и лична инициатива, за да бъде достигната ефективността от използването на CAD и да се стигне до момента на успешния преход от чертеж към строителен информационен модел.

Само техническата работа ли се изменя при преход към BIM?

Най-важното е, че трябва да се промени начинът на мислене. Логиката и процесът на работа с CAD платформите са коренно различни от тези с BIM инструменти. При BIM се стремим да имитираме строителството в компютърна среда, да създадем така наречения „дигитален двойник“ на сградата преди(а в някои случаи и след) изграждането ѝ в реалността. Ключово за успеха ни е да инвестираме време в първоначалните етапи на проектирането, за да заредим нашите модели с оптимално количество информация (важно е и да избягваме излишна такава, защото това би затормозило бъдещите процеси на работа), за да може да се взимат информирани решения още в ранна фаза на проектиране. Докато при CAD информацията се извежда и осмисля от чертежите в заключителната фаза на проектиране, в строително информационния модел тя се въвежда през целия процес, което дава възможност за мониторинг на проекта и намалява риска от „изненади“.

В BIM средата, както стана ясно, имаме обща база данни и единен източник на информация, което позволява да правим промяна на едно място и тя да се отразява навсякъде. Това значи, че даден елемент се променя във всички изгледи в които е видим – може да са графични изгледи, като фасади и планове или таблични изгледи. Ето как с BIM технологията постигаме много по-голяма ефективност и възможност за споделяне на информацията между всички заинтересовани страни.

И какъв извод може да се направи от всичко това?

В заключение ще отбележим, че изброеното в тази статия е не просто по-добра технология или инструмент. Това е един нов и по-ясен начин ние – проектантите, да комуникираме творчеството и идеите си.